История
Началото
Църквата на адвентистите в село Буковлък е една от младите ромски църкви в България. Нейната история е изпъстрена с ярката палитра от много опитности и очевидното ръководство на божието Провидение.
През 1982 г. пастор Атанас Гроздев помолва своя колега пастор Никола Станчев да потърси Димитър Пъшев от с. Буковлък край град Плевен. На 4 октомври 1982 година Никола Станчев се среща и запознава с Димитър Пъшев, който бил много сърдечен и откровен замолвайки го да ги посети в неговия дом. Всъщност Никола Станчев се оказва първият пастор, който е посетил и изнасял библейските истини сред група деца в ромският квартал на селото.
Никола Станчев си спомня неговите думи: „ Бати, Колчо аз съм циганин!” на което пасторът отговорил: „ Няма никакво значение, Бог не дели хората”. Две седмици след това той посещава домът му, които имат четири деца. Най големия му син е Сергей и брат му Исус поканили и други деца от квартала за да слушат какво ще им каже пасторът. „ Започнахме всяка седмица библейски часове. В началото присъстваха всички но в последствие Димитър и Минка отсъстваха. Останаха четирите им деца, но веднага те поканиха техни роднини и познати и започнахме да се събираме с 10 – 12 деца. Аз не можех вече да преподавам класическите библейски часове, но продължих с диапозитиви с картини от живота на Исус и разказване на подходящи разкази за деца и по този начин изкарахме целия библейски курс.” – споделя Никола Станчев.
Димитър Пъшев започва да посещава църквата в гр. Плевен водейки на богослужение най-големия си син Сергей, а понякога и най-малкия Исус. На летните екскурзии в планината започнал да ходи Сергей, който не прекъснал контактите си с Никола Станчев до 1990 г.
Междувременно от 1984 г. и братята Илия Русков и Александър Георгиев от Плевен започват да посещават ромският квартал в село Буковлък. Особена роля за създаването на църквата изиграва работата на първия брат, който всъщност се оказва решаващият фактор за нейното създаване. Той се запознава със Сергей Пъшев, когато се провеждат събиранията на църква Плевен в квартал „Сторгозия” . Александър Георгиев, който е бил тясно свързан с работата на пастор Никола Станчев въвежда и запознава Илия Русков с хората в квартала в Буковлък, тъй като той работи в селото като фелдшер.
След демократичните промени
След промените през 1990 година работата в с. Буковлък става още по интензивна най вече от брат Илия Русков, човекът с протезата. Нищо и никой не го спират за да ходи там където има духовен интерес. Особено ценни са неговите спомени с чиято помощ се създава църквата. Ето какво си спомня той: „ Бях замолен от пастор Никола Станчев да посетя село Буковлък и желаещите да слушат Божието слово. Александър Георгиев ме запозна по отблизо с групата, която все още се е събираше по домовете. Помолих Сергей Пъшев да събере в дома на баща си, имащите желание да слушат Божието слово. Това ставаше два пъти седмично, във вторник от 10 до 12 ч, и в събота от 15 до 17 ч. След това започнах събирания и в дома на Андрей Николов, един мъж, който имаше Библия, но не я четеше. В неговия дом проведох няколко събрания. Той постави плакат на портата на своя дом със следния надпис: „ Който обича Исуса, нека да дойде и да слуша”. В този дом започнаха да посещават 15, 16 жени и 5,6 мъже, които в крайна сметка останаха само 5,6 от по младите жени. Това стана през 1990 година по времето на пастор Никола Танев. След това интерес проявиха и Минка, (едно от момичетата, което е слушало като дете думите от Божието Слово чрез пастор Никола Станчев), Детелина, Верка и още няколко по млади жени. Но и там събиранията не продължиха дълго. След това се преместихме в дома на Верка Андреева, която по късно стана наша сестра. Тя каза следното. „ Аз имам една свободна стая, но там държа пилетата”. Тогава аз й отговорих пред събралите се жени: ” Ако Христос се роди в един обор, не може ли една църква да се роди в един пилчарник?” И аз вярвах, че тук наистина ще стане църква. Пригодихме стаята за събиране и там провеждах библейските часове.” Дяволът се е опитвал да се спре духовната работа в квартала. Брат Илия Русков е бил заплашван, бил е бит, но безстрашно той е продължил да изнася библейските часове на желаещите да слушат.
Първият член, който се кръщава на 30 март 1991 г. е Сергей Пъшев, който става сътрудник за по нататъшната духовна работа в квартала. Той сътрудничи на братята Илия Русков и Александър Георгиев в библейската работа, както и на много пастори посетили квартала
В квартала на село Буковлък се провеждат много евангелизации, библейски часове, проповеди, на открито, в магазини, в палатка, в местните салони, в бар „Аризона” Една от първите евангелизации е на пастор Бони Бонев, който служи след пенсионирането на Никола Танев, чието служене е кратко, около една година. През това време се провежда интензивна библейска работа, чрез сътрудничеството на миряните Илия Русков и Александър Георгиев. През този период се кръщава първата голяма група в квартала, които са все още членове на църквата в гр. Плевен.
През този период остро се осъзнава нуждата и необходимостта от място за провеждане на богослуженията. Дълго време вярващите и желаещите да слушат Божието слово се събират в домовете на нашите братя и сестри и приятели – в Димитър Пъшев, в Андрей Николов, във Вера Андреева, в Данчо Занков и на много други места. Тогава Бог се намесва по чуден начин. През 1993 година вярващите в квартала са посетени от братята Никола Левтеров секретар на съюза, Шерион Власакев главен касиер, както и от Дон Фолкенберг, брата на тогавашния президент на световната църква Роберт Фолкенберг, който обещава да помогне на вярващите да се сдобият с молитвен дом. Тази среща с групата вярващи в квартала се оказва паметна. Брат Илия Русков си спомня за нея следното.” Чужденецът ( Дон Фолкенберг) взе едно две, три годишно усмихнато дете, вдигна го на ръце, целуна го по двете бузи и каза: „ Това е бъдещето на църквата”. След това се започва трескаво търсене и горещи молитви за да се намери подходящо място за молитвен дом. Основен фактор за това е отново трудът на брат Илия Русков, който успява да проучи и сътрудничи на съюза за купуването на имота на ул. „Орлица” № 3. На 14 октомври 1994 година съюза закупува къщата на настоящия адрес, която става първото самостоятелно място. В новозакупената къща вярващите започват веднага да се събират за да провеждат своите богослужения. На 28 декември 1996 г. групата от вярващи е организирана в самостоятелна църква и тази дата става паметна в нейната история.
След Бони Бонев е изпратен пастор Емил Гаджалов, чието служене е запомнено със събиранията в старата къща на ул. „ Орлица”. Неговото служене е кратко, от октомври 2007 г. до октомври 2009 г. но както всеки свързан с историята на църквата и нейното изграждане неговото име е оставило своите спомени в сърцата на братята и сестрите. Последното нещо, което той си спомня преди да замине да учи в колежа в Колонж във Франция е събарянето на старата къща на закупения имот, за да се подготви терена за строителна площадка. На 15 април 1998 година е издаден протокол и разрешение за строителна линия. Самият строеж трае повече от седем години.
След него е изпратен младият проповедник Ярослав Янков, чието служене се оказва най кратко в историята на двете църкви Плевен и Буковлък. Неговият престой е само десет месеца, време наистина кратко но достатъчно за да остави някакви следи чрез и след своето служене. Вярващите са го запомнили със своите музикални дарби и старанието в научаването на нови песни и създаването на музикалната дейност в двете църкви.
Следващият служител е пастор Трифон Трифонов, през което време на мястото на съборената стара къща започва действителния строеж на сградата на църквата. Пастор Трифон Трифонов провежда много евангелизации в околните села, като често сам е говорител, като кани и други говорители. Строителната дейност на църквата е свързана с доброволния труд на много братя от Буковлък, без чийто труд църквата не би била напълно завършена. Особени старания полагат братята, Сашо и Александър Ангелови, Тодор Маджаров, Любомир Георгиев и много други братя и сестри и приятели, които проявяват голяма грижа и старание за довършване на започналия строеж. Пастор Трифон Трифонов си спомня, за първото богослужение проведено още в строящата се църква. То е било особено вълнуващо, както за него, така и за църквата.
Неговото служене продължава до края на юни 2005 г.
След него е изпратен пастор Пламен Петров, през което време все още има строително довършителни дейности свързани най-вече с приключване на строителния обект. На 28 октомври 2005 година имотът е нанесен в кадастралната карта на с. Буковлък след което се издава акт 16. Всъщност дълго време от своята история църквата в Буковлък е представлявала една строителна площадка. В изграждането и оформянето на архитектурния облик на една сграда, а още повече на една църква винаги има творчество, много тичане и чакане. Все пак църквата изживява своя звезден миг, когато архитектурно е не само завършена, но и официално открита. На 8 юли 2006 г. църквата е официално осветена от служенето на тримата пастори – пастор Никола Левтеров, председател на съюзния съвет, пастор Ганко Мавродиев, областен председател на Западната област и Пламен Р. Петров служещия понастоящем пастор. Пастор Никола Левтеров изнася официалното слово и връчва официално ключовете на брат Любомир Георгиев – старейшина на църквата, а областният председател Ганко Мавродиев се помолва за нейното освещаване. Съботният ден се превръща във вълнуващ празник. Тогава старейшината на църквата брат Любомир Георгиев споделяйки своята радост със следните думи: „ Църквата е имала много празници и много вълнуващи моменти, но като този не е имала. В бъдеще тя може да има и по-големи от този сега.” И несъмнено, той е прав. Най-доброто на църквата те първа предстои.
През този период са проведени много евангелизации и здравно експо, което е първото за църквата. В него вземат основно участие служителите от здравния отдел на църквата в Плевен, като запознават посетителите от квартала и братята и сестрите от църквата с принципите на здравословния начин на живот.
В своята кратка история църквата в село Буковлък е имала за малко време само един специално изпратен проповедник – брат Кирил Петров е служил много кратко, от месец август 2005 година до края на месец март 2006 г.
Освен тези служители, много гости говорители и евангелизатори са посетили и изнесли много евангелизации, проповеди, семинари и друга мисионска, библейска и здравна дейност. Сред тях особено изпъква името на пастор Симеон Колев, който е посещавал църквата много пъти – за евангелизации, за да изнесе проповеди, за да насърчи и окуражи местните служители на църквата.
С поглед към бъдещето
„ Като си припомням историята ни – пише Елън Уайт – като изминавам отново всяка стъпка от началото до днешното ни положение, мога да кажа: Слава на Бога! Като виждам какво е направил Господ, се изпълвам с удивление и пълно доверие в Него, Който е нашият Водач. Няма причина да се страхуваме от бъдещето, освен ако забравим как Господ ни е водил и наставлявал в миналото.” ( Молитвата от живота на Елън Уайт, стр. 196). Днес ние можем да кажем същото. Трябва да вярваме в бъдещето, защото то е в Божията ръка, като не забравяме опитностите на миналото.
Понастоящем църквата има тридесет членове и десятки приятели и много деца, които посещават нейните богослужения. Често самите те участват в богослуженията и придават особен колорит и климат в църквата. Миналото и бъдещето на църквата е свързано с децата. В своите спомени пастор Никола Станчев споделя следното: „ През 1998-99 година, когато обслужвах пасторски Плевен и Буковлък трябваше да се запозная с членовете на църковния съвет понеже познавах само Сергей, тогава двама или трима ми казаха – „ не ни ли познаваш, ние сме от децата, които сядахме и слушахме, освен Сергей”.
Църквата се ражда от една малка детска група, които впоследствие стават не само нейните членове, но и нейни служители. И днес църквата е пълна с много деца, които идват с желание и голяма радост. Какво друго да очакваме в бъдеще, освен миналото да се повтори с много по-голяма сила в бъдещето. Освен това ние вярваме, че думите на апостол Павел ще се изпълнят с голяма сила в бъдеще: ”А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.” Ефес. 3:20, 21
Църквата на адвентистите в село Буковлък е една от младите ромски църкви в България. Нейната история е изпъстрена с ярката палитра от много опитности и очевидното ръководство на божието Провидение.
През 1982 г. пастор Атанас Гроздев помолва своя колега пастор Никола Станчев да потърси Димитър Пъшев от с. Буковлък край град Плевен. На 4 октомври 1982 година Никола Станчев се среща и запознава с Димитър Пъшев, който бил много сърдечен и откровен замолвайки го да ги посети в неговия дом. Всъщност Никола Станчев се оказва първият пастор, който е посетил и изнасял библейските истини сред група деца в ромският квартал на селото.
Никола Станчев си спомня неговите думи: „ Бати, Колчо аз съм циганин!” на което пасторът отговорил: „ Няма никакво значение, Бог не дели хората”. Две седмици след това той посещава домът му, които имат четири деца. Най големия му син е Сергей и брат му Исус поканили и други деца от квартала за да слушат какво ще им каже пасторът. „ Започнахме всяка седмица библейски часове. В началото присъстваха всички но в последствие Димитър и Минка отсъстваха. Останаха четирите им деца, но веднага те поканиха техни роднини и познати и започнахме да се събираме с 10 – 12 деца. Аз не можех вече да преподавам класическите библейски часове, но продължих с диапозитиви с картини от живота на Исус и разказване на подходящи разкази за деца и по този начин изкарахме целия библейски курс.” – споделя Никола Станчев.
Димитър Пъшев започва да посещава църквата в гр. Плевен водейки на богослужение най-големия си син Сергей, а понякога и най-малкия Исус. На летните екскурзии в планината започнал да ходи Сергей, който не прекъснал контактите си с Никола Станчев до 1990 г.
Междувременно от 1984 г. и братята Илия Русков и Александър Георгиев от Плевен започват да посещават ромският квартал в село Буковлък. Особена роля за създаването на църквата изиграва работата на първия брат, който всъщност се оказва решаващият фактор за нейното създаване. Той се запознава със Сергей Пъшев, когато се провеждат събиранията на църква Плевен в квартал „Сторгозия” . Александър Георгиев, който е бил тясно свързан с работата на пастор Никола Станчев въвежда и запознава Илия Русков с хората в квартала в Буковлък, тъй като той работи в селото като фелдшер.
След демократичните промени
След промените през 1990 година работата в с. Буковлък става още по интензивна най вече от брат Илия Русков, човекът с протезата. Нищо и никой не го спират за да ходи там където има духовен интерес. Особено ценни са неговите спомени с чиято помощ се създава църквата. Ето какво си спомня той: „ Бях замолен от пастор Никола Станчев да посетя село Буковлък и желаещите да слушат Божието слово. Александър Георгиев ме запозна по отблизо с групата, която все още се е събираше по домовете. Помолих Сергей Пъшев да събере в дома на баща си, имащите желание да слушат Божието слово. Това ставаше два пъти седмично, във вторник от 10 до 12 ч, и в събота от 15 до 17 ч. След това започнах събирания и в дома на Андрей Николов, един мъж, който имаше Библия, но не я четеше. В неговия дом проведох няколко събрания. Той постави плакат на портата на своя дом със следния надпис: „ Който обича Исуса, нека да дойде и да слуша”. В този дом започнаха да посещават 15, 16 жени и 5,6 мъже, които в крайна сметка останаха само 5,6 от по младите жени. Това стана през 1990 година по времето на пастор Никола Танев. След това интерес проявиха и Минка, (едно от момичетата, което е слушало като дете думите от Божието Слово чрез пастор Никола Станчев), Детелина, Верка и още няколко по млади жени. Но и там събиранията не продължиха дълго. След това се преместихме в дома на Верка Андреева, която по късно стана наша сестра. Тя каза следното. „ Аз имам една свободна стая, но там държа пилетата”. Тогава аз й отговорих пред събралите се жени: ” Ако Христос се роди в един обор, не може ли една църква да се роди в един пилчарник?” И аз вярвах, че тук наистина ще стане църква. Пригодихме стаята за събиране и там провеждах библейските часове.” Дяволът се е опитвал да се спре духовната работа в квартала. Брат Илия Русков е бил заплашван, бил е бит, но безстрашно той е продължил да изнася библейските часове на желаещите да слушат.
Първият член, който се кръщава на 30 март 1991 г. е Сергей Пъшев, който става сътрудник за по нататъшната духовна работа в квартала. Той сътрудничи на братята Илия Русков и Александър Георгиев в библейската работа, както и на много пастори посетили квартала
В квартала на село Буковлък се провеждат много евангелизации, библейски часове, проповеди, на открито, в магазини, в палатка, в местните салони, в бар „Аризона” Една от първите евангелизации е на пастор Бони Бонев, който служи след пенсионирането на Никола Танев, чието служене е кратко, около една година. През това време се провежда интензивна библейска работа, чрез сътрудничеството на миряните Илия Русков и Александър Георгиев. През този период се кръщава първата голяма група в квартала, които са все още членове на църквата в гр. Плевен.
През този период остро се осъзнава нуждата и необходимостта от място за провеждане на богослуженията. Дълго време вярващите и желаещите да слушат Божието слово се събират в домовете на нашите братя и сестри и приятели – в Димитър Пъшев, в Андрей Николов, във Вера Андреева, в Данчо Занков и на много други места. Тогава Бог се намесва по чуден начин. През 1993 година вярващите в квартала са посетени от братята Никола Левтеров секретар на съюза, Шерион Власакев главен касиер, както и от Дон Фолкенберг, брата на тогавашния президент на световната църква Роберт Фолкенберг, който обещава да помогне на вярващите да се сдобият с молитвен дом. Тази среща с групата вярващи в квартала се оказва паметна. Брат Илия Русков си спомня за нея следното.” Чужденецът ( Дон Фолкенберг) взе едно две, три годишно усмихнато дете, вдигна го на ръце, целуна го по двете бузи и каза: „ Това е бъдещето на църквата”. След това се започва трескаво търсене и горещи молитви за да се намери подходящо място за молитвен дом. Основен фактор за това е отново трудът на брат Илия Русков, който успява да проучи и сътрудничи на съюза за купуването на имота на ул. „Орлица” № 3. На 14 октомври 1994 година съюза закупува къщата на настоящия адрес, която става първото самостоятелно място. В новозакупената къща вярващите започват веднага да се събират за да провеждат своите богослужения. На 28 декември 1996 г. групата от вярващи е организирана в самостоятелна църква и тази дата става паметна в нейната история.
След Бони Бонев е изпратен пастор Емил Гаджалов, чието служене е запомнено със събиранията в старата къща на ул. „ Орлица”. Неговото служене е кратко, от октомври 2007 г. до октомври 2009 г. но както всеки свързан с историята на църквата и нейното изграждане неговото име е оставило своите спомени в сърцата на братята и сестрите. Последното нещо, което той си спомня преди да замине да учи в колежа в Колонж във Франция е събарянето на старата къща на закупения имот, за да се подготви терена за строителна площадка. На 15 април 1998 година е издаден протокол и разрешение за строителна линия. Самият строеж трае повече от седем години.
След него е изпратен младият проповедник Ярослав Янков, чието служене се оказва най кратко в историята на двете църкви Плевен и Буковлък. Неговият престой е само десет месеца, време наистина кратко но достатъчно за да остави някакви следи чрез и след своето служене. Вярващите са го запомнили със своите музикални дарби и старанието в научаването на нови песни и създаването на музикалната дейност в двете църкви.
Следващият служител е пастор Трифон Трифонов, през което време на мястото на съборената стара къща започва действителния строеж на сградата на църквата. Пастор Трифон Трифонов провежда много евангелизации в околните села, като често сам е говорител, като кани и други говорители. Строителната дейност на църквата е свързана с доброволния труд на много братя от Буковлък, без чийто труд църквата не би била напълно завършена. Особени старания полагат братята, Сашо и Александър Ангелови, Тодор Маджаров, Любомир Георгиев и много други братя и сестри и приятели, които проявяват голяма грижа и старание за довършване на започналия строеж. Пастор Трифон Трифонов си спомня, за първото богослужение проведено още в строящата се църква. То е било особено вълнуващо, както за него, така и за църквата.
Неговото служене продължава до края на юни 2005 г.
След него е изпратен пастор Пламен Петров, през което време все още има строително довършителни дейности свързани най-вече с приключване на строителния обект. На 28 октомври 2005 година имотът е нанесен в кадастралната карта на с. Буковлък след което се издава акт 16. Всъщност дълго време от своята история църквата в Буковлък е представлявала една строителна площадка. В изграждането и оформянето на архитектурния облик на една сграда, а още повече на една църква винаги има творчество, много тичане и чакане. Все пак църквата изживява своя звезден миг, когато архитектурно е не само завършена, но и официално открита. На 8 юли 2006 г. църквата е официално осветена от служенето на тримата пастори – пастор Никола Левтеров, председател на съюзния съвет, пастор Ганко Мавродиев, областен председател на Западната област и Пламен Р. Петров служещия понастоящем пастор. Пастор Никола Левтеров изнася официалното слово и връчва официално ключовете на брат Любомир Георгиев – старейшина на църквата, а областният председател Ганко Мавродиев се помолва за нейното освещаване. Съботният ден се превръща във вълнуващ празник. Тогава старейшината на църквата брат Любомир Георгиев споделяйки своята радост със следните думи: „ Църквата е имала много празници и много вълнуващи моменти, но като този не е имала. В бъдеще тя може да има и по-големи от този сега.” И несъмнено, той е прав. Най-доброто на църквата те първа предстои.
През този период са проведени много евангелизации и здравно експо, което е първото за църквата. В него вземат основно участие служителите от здравния отдел на църквата в Плевен, като запознават посетителите от квартала и братята и сестрите от църквата с принципите на здравословния начин на живот.
В своята кратка история църквата в село Буковлък е имала за малко време само един специално изпратен проповедник – брат Кирил Петров е служил много кратко, от месец август 2005 година до края на месец март 2006 г.
Освен тези служители, много гости говорители и евангелизатори са посетили и изнесли много евангелизации, проповеди, семинари и друга мисионска, библейска и здравна дейност. Сред тях особено изпъква името на пастор Симеон Колев, който е посещавал църквата много пъти – за евангелизации, за да изнесе проповеди, за да насърчи и окуражи местните служители на църквата.
С поглед към бъдещето
„ Като си припомням историята ни – пише Елън Уайт – като изминавам отново всяка стъпка от началото до днешното ни положение, мога да кажа: Слава на Бога! Като виждам какво е направил Господ, се изпълвам с удивление и пълно доверие в Него, Който е нашият Водач. Няма причина да се страхуваме от бъдещето, освен ако забравим как Господ ни е водил и наставлявал в миналото.” ( Молитвата от живота на Елън Уайт, стр. 196). Днес ние можем да кажем същото. Трябва да вярваме в бъдещето, защото то е в Божията ръка, като не забравяме опитностите на миналото.
Понастоящем църквата има тридесет членове и десятки приятели и много деца, които посещават нейните богослужения. Често самите те участват в богослуженията и придават особен колорит и климат в църквата. Миналото и бъдещето на църквата е свързано с децата. В своите спомени пастор Никола Станчев споделя следното: „ През 1998-99 година, когато обслужвах пасторски Плевен и Буковлък трябваше да се запозная с членовете на църковния съвет понеже познавах само Сергей, тогава двама или трима ми казаха – „ не ни ли познаваш, ние сме от децата, които сядахме и слушахме, освен Сергей”.
Църквата се ражда от една малка детска група, които впоследствие стават не само нейните членове, но и нейни служители. И днес църквата е пълна с много деца, които идват с желание и голяма радост. Какво друго да очакваме в бъдеще, освен миналото да се повтори с много по-голяма сила в бъдещето. Освен това ние вярваме, че думите на апостол Павел ще се изпълнят с голяма сила в бъдеще: ”А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим, на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.” Ефес. 3:20, 21